ТРАНСПЕРИНЕАЛНА ФУЗИОННА ВЕКТОРНА БИОПСИЯ
Биопсията за сливане на простатата може да се извърши с помощта на две основни техники: трансректална и трансперинеална. При трансректалния подход достъпът до простатната жлеза се получава чрез преминаване през ректума. Обратно, трансперинеалният подход включва достигане до простатата през перинеалната област – областта между аналния канал и тестисите – без да влиза в контакт с ректалната стена.
Най-значителният риск, свързан с биопсия на простатата, е инфекцията, особено сепсисът, който възниква, когато бактериите от ректума навлязат в кръвта. Тъй като трансперинеалният метод избягва напълно ректума, той е свързан с по-нисък риск от инфекция в сравнение с трансректалната техника.
В съответствие с това, през последните три години Европейските насоки за урология препоръчват трансперинеалния метод като предпочитан подход за биопсия на простатата.
Скорошно постижение в трансперинеалната биопсия за сливане на простатата е въвеждането на векторния метод. За разлика от традиционните трансперинеални техники, които могат да изискват 12 до 24 отделни пункции на игли в перинеалната област, векторният метод използва само две малки входни точки. Чрез тях иглата може да се вкарва няколко пъти, за да се съберат проби, което значително минимизира травмата.
Благодарение на тази минимално инвазивна техника, пациентите обикновено изпитват малко или никаква болка след процедурата. Освен това, този метод предлага ясно предимство в случаите, когато трансперинеалната биопсия трябва да се извърши под местна анестезия – или поради предпочитания на пациента, или поради медицинска необходимост – тъй като е много по-малко болезнена от други трансперинеални техники, като метода решетка, който изисква многократно вкарване на игли.
Освен това векторният метод позволява на иглата да се движи с милиметрична точност във всички посоки, подобрявайки способността за точно насочване и вземане на проби от специфични области в простатната жлеза.